Прости ми...
Прости ми,
моя истинска любов,
така и не можах да те опазя,
така проклинах и се клех...
Дори склоних пред теб да лазя!
Не смогнах като другите болежки,
да те приспя с упойка пошла...
макар че си ми много скъпа,
аз повече ценя живота!
Да, той бе истинска игра,
но тя различна е от всички,
там падат истински пера
и смърт се пише без кавички.
Сред много бури във живота
мечтите ни играят тото,
там джакпотите сa два...
печелиш зло или доброто.
Благодаря ти,
че с фалшивост не избяга,
пред мен застанала, призна греха,
мечтите ми умряха млади,
очите ми спаси от слепота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
