Прости ми...
Прости ми,
моя истинска любов,
така и не можах да те опазя,
така проклинах и се клех...
Дори склоних пред теб да лазя!
Не смогнах като другите болежки,
да те приспя с упойка пошла...
макар че си ми много скъпа,
аз повече ценя живота!
Да, той бе истинска игра,
но тя различна е от всички,
там падат истински пера
и смърт се пише без кавички.
Сред много бури във живота
мечтите ни играят тото,
там джакпотите сa два...
печелиш зло или доброто.
Благодаря ти,
че с фалшивост не избяга,
пред мен застанала, призна греха,
мечтите ми умряха млади,
очите ми спаси от слепота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
