Прости ми!

Искам да се изповядам!

Във мен е цялата вина.

Прости! Да знаеш само колко страдам!

Платих аз най-високата цена!

В очите ти...

Знам...!

Сега...

Ще заблести тъга!

Но не!

Не искам да изпит(в)аш ти това!

И макар да сме виновни (и) двамата...

Прости! Прости ми за това!

Защото знам...

Голяма беше драмата!

                   ....

Но.

Твоето съжалявам!

Не можах! Не го забравих!

Не каза нищо друго ти...

Да беше казал просто: "Замини!"

А аз? Аз ли...?

Да.

Аз ти пожелах успех!

По пътя ти със нея занапред...

Защо тогава, само ти не ми благодари?!

А заедно със туй...

Надеждата във мен отново възроди!

Това за благодарност ли?

Кажи!

Разпилени тук са всичките мечти...

...

А ти така и не дойде.

Не можа ли просто да ми кажеш: "Не..."?

Не!

Но зная... Никой друг не ще ги подреди!

А счупеното сърчице...?

Какво да го правя?

Кажи!

Няма кой да събере...

Покажи си ръцете! Виж!

Виж ги де!

Виновните!

Не са ли точно те?

А теб...

Няма те...

И няма те!

Но пак...

Прости!

А аз още да те чакам ли...?

Само, ако можеш, ми кажи!