Apr 30, 2008, 8:03 PM

Прости ми!

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Прости ми!

Искам да се изповядам!

Във мен е цялата вина.

Прости! Да знаеш само колко страдам!

Платих аз най-високата цена!

В очите ти...

Знам...!

Сега...

Ще заблести тъга!

Но не!

Не искам да изпит(в)аш ти това!

И макар да сме виновни (и) двамата...

Прости! Прости ми за това!

Защото знам...

Голяма беше драмата!

                   ....

Но.

Твоето съжалявам!

Не можах! Не го забравих!

Не каза нищо друго ти...

Да беше казал просто: "Замини!"

А аз? Аз ли...?

Да.

Аз ти пожелах успех!

По пътя ти със нея занапред...

Защо тогава, само ти не ми благодари?!

А заедно със туй...

Надеждата във мен отново възроди!

Това за благодарност ли?

Кажи!

Разпилени тук са всичките мечти...

...

А ти така и не дойде.

Не можа ли просто да ми кажеш: "Не..."?

Не!

Но зная... Никой друг не ще ги подреди!

А счупеното сърчице...?

Какво да го правя?

Кажи!

Няма кой да събере...

Покажи си ръцете! Виж!

Виж ги де!

Виновните!

Не са ли точно те?

А теб...

Няма те...

И няма те!

Но пак...

Прости!

А аз още да те чакам ли...?

Само, ако можеш, ми кажи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...