stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
2 нояб. 2010 г., 21:51

Прости ми, Господи 

  Поэзия
924 0 7

 

 

Прости ми, Господи, но го обичам,

дори да знам, че не съм достойна.

Вярна до болка му бях, се заричам,

и съвестта ми затова е спокойна.

 

Прости ми, Господи, не мога да дишам

без него. Той е моят въздух и земя.

За него само и единствено пиша.

Помогни ми, Боже, подай ми ръка...

 

Прости ми, Господи, но не намирам

смисъл в себе си, когато го няма.

Далеч от мен е и сякаш умирам...

Усещам, че пропадам в бездънна яма.

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светъл стих,прилича много на теб!Поздрав!
  • Много е хубаво!

    "Прости ми, Господи, но не намирам
    смисъл в себе си, когато го няма."

    Поздравления
  • Харесах и аз.
  • Разкошно и искрено. Истински. Хареса ми. Има я красивата наивност на вярата, на първата рюбов породена от незнанието , че има втора. Не драматизирай, но не се отказвй от любовта - утре обичащия ще мисли по друг начин, така , продължавай да обичаш и утре и в други ден и по вдруги ден, обичай тогава, когато изглежда , че е безсмислено - тогава има истинска любов. Кажеш, че обичаш някого но се отказваш от любовта с и към него или не обичаш или се стряхуваш да обичаш
  • Хубаво и чувствено!
  • Браво!
  • Справила си се отлично. Хареса ми!
Предложения
: ??:??