2.11.2010 г., 21:51

Прости ми, Господи

1.1K 0 7

 

 

Прости ми, Господи, но го обичам,

дори да знам, че не съм достойна.

Вярна до болка му бях, се заричам,

и съвестта ми затова е спокойна.

 

Прости ми, Господи, не мога да дишам

без него. Той е моят въздух и земя.

За него само и единствено пиша.

Помогни ми, Боже, подай ми ръка...

 

Прости ми, Господи, но не намирам

смисъл в себе си, когато го няма.

Далеч от мен е и сякаш умирам...

Усещам, че пропадам в бездънна яма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светъл стих,прилича много на теб!Поздрав!
  • Много е хубаво!

    "Прости ми, Господи, но не намирам
    смисъл в себе си, когато го няма."

    Поздравления
  • Харесах и аз.
  • Разкошно и искрено. Истински. Хареса ми. Има я красивата наивност на вярата, на първата рюбов породена от незнанието , че има втора. Не драматизирай, но не се отказвй от любовта - утре обичащия ще мисли по друг начин, така , продължавай да обичаш и утре и в други ден и по вдруги ден, обичай тогава, когато изглежда , че е безсмислено - тогава има истинска любов. Кажеш, че обичаш някого но се отказваш от любовта с и към него или не обичаш или се стряхуваш да обичаш
  • Хубаво и чувствено!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....