Прости ми, мамо
Прости ми, мамо
Опитвайки да бъда друга,
попаднах в непознато измерение,
започнах неусетно да се губя -
не помня вече откъде съм...
Съвети слушах непрестанно,
а вечер, със пресъхнали очи,
над мен луната пиех жадно -
в очакване на още две сълзи...
Сега не искам да съм будна -
бягам от реалността,
и само във съня съм чудна,
и само във съня съм аз...
Отричам се от всичко нереално,
приятели, коварство, мъст,
в съня прегръщам тебе, мамо -
и пак съм аз, и пак съм страст...
И пак съм стих, излят от небесата,
самодива със коси от злато,
и пак съм обич, бяла и крилата,
прости ми, мамо, още плача...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
