Oct 13, 2010, 12:22 PM

Прости ми, мамо

  Poetry » Other
940 0 9

Прости ми, мамо

 

Опитвайки да бъда друга,

попаднах в непознато измерение,

започнах неусетно да се губя -  

не помня вече откъде съм...

 

Съвети слушах непрестанно,

а вечер, със пресъхнали очи,

над мен луната пиех жадно -  

в очакване на още две сълзи...

 

Сега не искам да съм будна -  

бягам от реалността,

и само във съня съм чудна,

и само във съня съм аз...

 

Отричам се от всичко нереално,

приятели, коварство, мъст,

в съня прегръщам тебе, мамо -

и пак съм аз, и пак съм страст...

 

И пак съм стих, излят от небесата,

самодива със коси от злато,

и пак съм обич, бяла и крилата,

прости ми, мамо, още плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...