24 дек. 2013 г., 13:57

Прости ми, мамо 

  Поэзия
703 0 2

Прости ми, мамо



По празници не съм до тебе, мамо,

и в делници отново е така.

Не сещам аромата ти  на люляк

и липов цвят сушен през пролетта.

 

Пораснах... вече съм далече -

дочувам във слушалката, че си добре.

Не би посмяла да ми кажеш друго.

Не би разстроила ти своето дете.

 

А къщата с години натежала

превърнала се е в иконостас, 

където твоя образ издълбан е

и все го търся щом завръщам се у нас.

 

Отлитат мигове, след тях години, 

тъгата стяга гърлото в нощта.

Прости ми, мамо, че по-рядко се прибирам.

Прости ми, че съм се родила дъщеря!

 

© Валентина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??