Прости ми, мамо

valinor (Валентина)
11 81

Dec 24, 2013, 1:57 PM

Poetry

732 0 2

Прости ми, мамо

По празници не съм до тебе, мамо,

и в делници отново е така.

Не сещам аромата ти на люляк

и липов цвят сушен през пролетта.

Пораснах... вече съм далече -

дочувам във слушалката, че си добре.

Не би посмяла да ми кажеш друго.

Не би разстроила ти своето дете.

А къщата с години натежала

превърнала се е в иконостас,

където твоя образ издълбан е

и все го търся щом завръщам се у нас.

Отлитат мигове, след тях години,

тъгата стяга гърлото в нощта.

Прости ми, мамо, че по-рядко се прибирам.

Прости ми, че съм се родила дъщеря!

Please sign in with your account so you can comment and vote.