Прости ми, мамо
Прости ми, мамо
По празници не съм до тебе, мамо,
и в делници отново е така.
Не сещам аромата ти на люляк
и липов цвят сушен през пролетта.
Пораснах... вече съм далече -
дочувам във слушалката, че си добре.
Не би посмяла да ми кажеш друго.
Не би разстроила ти своето дете.
А къщата с години натежала
превърнала се е в иконостас,
където твоя образ издълбан е
и все го търся щом завръщам се у нас.
Отлитат мигове, след тях години,
тъгата стяга гърлото в нощта.
Прости ми, мамо, че по-рядко се прибирам.
Прости ми, че съм се родила дъщеря!
© Валентина All rights reserved.
!