20 февр. 2014 г., 11:21  

Прости ми опита за блед портрет

1.8K 1 19

Смехът ти, годеник на тишината е.

Навярно влюбена в звънливия рефрен,

тя спуска своята ревнива необятност,

подобно пластове небесен, мек сатен;

покрива глъчката на птиците кресливи,

мигрирали в поредния дарен ми ден.

Замират звуците под нежното насилие...

Но не и в мен. Но не и в мен!

 

Денят, когато стихнал е на залезния праг,

тогава и в тъмата, плеяда от звезди

изгрява неизменно - като маячна диря

пред най-красивите ми, шеметни мечти,

и аз политам с тях, докосвайки Всемира,

обгърнат от омая, къпещ се в лъчи...

Губя се... Намираш ме. Пътят е едничък:

През твоите очи. През твоите очи!

 

Как бих могъл да устоя и на косите ти!

Атлазно чудо със сандалово ухание.

Едва ли трепетната длан ще се насити

да пие нежното им, изгревно сияние...

и ако с връхчета на пръстите немирни

докосна струнки сребърни, а те свенливо,

с тъга изхлипат в нисичка октава...

Не се срамувай от среброто, Мила!

 

Харесвам те. Обичам те, Такава!

 

02.02.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Радост! Зарадвахте ме с тази кехлибарена броеница. Наниз от мили, благи думи...
  • От снощи чета вашите мелодии. Така ги наричам , защото музиката е най-близко до красотата , за което се сещам , а на мен така ми звучат стиховете ви . Дори имам един стар тефтер , в който си записвам неща, направили ми впечатление и доста от вашите се оказаха там . Вярвам , че поезията не е за анализи. Тя е за човека- да си вземе той от нея всичко , от което има нужда за себе си лично . Вие му давате този шанс да взима , да граби с жадни шепи и тъкмо да отпие и мелодията изтича между пръстите . Поздравления и благодаря за предоставеното
  • Благодаря, Боряна! Как да отговоря на въпроса ти, като и аз самият не знам отговора. Бих могъл да се измъкна със стандартното клише, че просто се отдавам на вътрешна потребност, потапяйки се в придошлите заедно с нея усещания. Може и така да се случва, но ми се струва, че задължително трябва да бъде изпълнено още едно условие, а именно - човек да бъде напълно искрен в това, което пише. Там съм доста добър...
  • Каква поезия, каква милувка ...
  • Благодаря, Ан Анабел!
    В приказките има чудеса, тайнство, красота и причината, сякаш не е само в изказа, а по-скоро се дължи на персонажа. И тук случаят е такъв.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...