20.02.2014 г., 11:21  

Прости ми опита за блед портрет

1.8K 1 19

Смехът ти, годеник на тишината е.

Навярно влюбена в звънливия рефрен,

тя спуска своята ревнива необятност,

подобно пластове небесен, мек сатен;

покрива глъчката на птиците кресливи,

мигрирали в поредния дарен ми ден.

Замират звуците под нежното насилие...

Но не и в мен. Но не и в мен!

 

Денят, когато стихнал е на залезния праг,

тогава и в тъмата, плеяда от звезди

изгрява неизменно - като маячна диря

пред най-красивите ми, шеметни мечти,

и аз политам с тях, докосвайки Всемира,

обгърнат от омая, къпещ се в лъчи...

Губя се... Намираш ме. Пътят е едничък:

През твоите очи. През твоите очи!

 

Как бих могъл да устоя и на косите ти!

Атлазно чудо със сандалово ухание.

Едва ли трепетната длан ще се насити

да пие нежното им, изгревно сияние...

и ако с връхчета на пръстите немирни

докосна струнки сребърни, а те свенливо,

с тъга изхлипат в нисичка октава...

Не се срамувай от среброто, Мила!

 

Харесвам те. Обичам те, Такава!

 

02.02.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Радост! Зарадвахте ме с тази кехлибарена броеница. Наниз от мили, благи думи...
  • От снощи чета вашите мелодии. Така ги наричам , защото музиката е най-близко до красотата , за което се сещам , а на мен така ми звучат стиховете ви . Дори имам един стар тефтер , в който си записвам неща, направили ми впечатление и доста от вашите се оказаха там . Вярвам , че поезията не е за анализи. Тя е за човека- да си вземе той от нея всичко , от което има нужда за себе си лично . Вие му давате този шанс да взима , да граби с жадни шепи и тъкмо да отпие и мелодията изтича между пръстите . Поздравления и благодаря за предоставеното
  • Благодаря, Боряна! Как да отговоря на въпроса ти, като и аз самият не знам отговора. Бих могъл да се измъкна със стандартното клише, че просто се отдавам на вътрешна потребност, потапяйки се в придошлите заедно с нея усещания. Може и така да се случва, но ми се струва, че задължително трябва да бъде изпълнено още едно условие, а именно - човек да бъде напълно искрен в това, което пише. Там съм доста добър...
  • Каква поезия, каква милувка ...
  • Благодаря, Ан Анабел!
    В приказките има чудеса, тайнство, красота и причината, сякаш не е само в изказа, а по-скоро се дължи на персонажа. И тук случаят е такъв.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...