20.02.2014 г., 11:21  

Прости ми опита за блед портрет

1.8K 1 19

Смехът ти, годеник на тишината е.

Навярно влюбена в звънливия рефрен,

тя спуска своята ревнива необятност,

подобно пластове небесен, мек сатен;

покрива глъчката на птиците кресливи,

мигрирали в поредния дарен ми ден.

Замират звуците под нежното насилие...

Но не и в мен. Но не и в мен!

 

Денят, когато стихнал е на залезния праг,

тогава и в тъмата, плеяда от звезди

изгрява неизменно - като маячна диря

пред най-красивите ми, шеметни мечти,

и аз политам с тях, докосвайки Всемира,

обгърнат от омая, къпещ се в лъчи...

Губя се... Намираш ме. Пътят е едничък:

През твоите очи. През твоите очи!

 

Как бих могъл да устоя и на косите ти!

Атлазно чудо със сандалово ухание.

Едва ли трепетната длан ще се насити

да пие нежното им, изгревно сияние...

и ако с връхчета на пръстите немирни

докосна струнки сребърни, а те свенливо,

с тъга изхлипат в нисичка октава...

Не се срамувай от среброто, Мила!

 

Харесвам те. Обичам те, Такава!

 

02.02.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Радост! Зарадвахте ме с тази кехлибарена броеница. Наниз от мили, благи думи...
  • От снощи чета вашите мелодии. Така ги наричам , защото музиката е най-близко до красотата , за което се сещам , а на мен така ми звучат стиховете ви . Дори имам един стар тефтер , в който си записвам неща, направили ми впечатление и доста от вашите се оказаха там . Вярвам , че поезията не е за анализи. Тя е за човека- да си вземе той от нея всичко , от което има нужда за себе си лично . Вие му давате този шанс да взима , да граби с жадни шепи и тъкмо да отпие и мелодията изтича между пръстите . Поздравления и благодаря за предоставеното
  • Благодаря, Боряна! Как да отговоря на въпроса ти, като и аз самият не знам отговора. Бих могъл да се измъкна със стандартното клише, че просто се отдавам на вътрешна потребност, потапяйки се в придошлите заедно с нея усещания. Може и така да се случва, но ми се струва, че задължително трябва да бъде изпълнено още едно условие, а именно - човек да бъде напълно искрен в това, което пише. Там съм доста добър...
  • Каква поезия, каква милувка ...
  • Благодаря, Ан Анабел!
    В приказките има чудеса, тайнство, красота и причината, сякаш не е само в изказа, а по-скоро се дължи на персонажа. И тук случаят е такъв.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...