Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
20 feb 2014, 11:21  

Прости ми опита за блед портрет 

  Poesía » De amor
1504 1 19

Смехът ти, годеник на тишината е.

Навярно влюбена в звънливия рефрен,

тя спуска своята ревнива необятност,

подобно пластове небесен, мек сатен;

покрива глъчката на птиците кресливи,

мигрирали в поредния дарен ми ден.

Замират звуците под нежното насилие...

Но не и в мен. Но не и в мен!

 

Денят, когато стихнал е на залезния праг,

тогава и в тъмата, плеяда от звезди

изгрява неизменно - като маячна диря

пред най-красивите ми, шеметни мечти,

и аз политам с тях, докосвайки Всемира,

обгърнат от омая, къпещ се в лъчи...

Губя се... Намираш ме. Пътят е едничък:

През твоите очи. През твоите очи!

 

Как бих могъл да устоя и на косите ти!

Атлазно чудо със сандалово ухание.

Едва ли трепетната длан ще се насити

да пие нежното им, изгревно сияние...

и ако с връхчета на пръстите немирни

докосна струнки сребърни, а те свенливо,

с тъга изхлипат в нисичка октава...

Не се срамувай от среброто, Мила!

 

Харесвам те. Обичам те, Такава!

 

02.02.2014

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Радост! Зарадвахте ме с тази кехлибарена броеница. Наниз от мили, благи думи...
  • От снощи чета вашите мелодии. Така ги наричам , защото музиката е най-близко до красотата , за което се сещам , а на мен така ми звучат стиховете ви . Дори имам един стар тефтер , в който си записвам неща, направили ми впечатление и доста от вашите се оказаха там . Вярвам , че поезията не е за анализи. Тя е за човека- да си вземе той от нея всичко , от което има нужда за себе си лично . Вие му давате този шанс да взима , да граби с жадни шепи и тъкмо да отпие и мелодията изтича между пръстите . Поздравления и благодаря за предоставеното
  • Благодаря, Боряна! Как да отговоря на въпроса ти, като и аз самият не знам отговора. Бих могъл да се измъкна със стандартното клише, че просто се отдавам на вътрешна потребност, потапяйки се в придошлите заедно с нея усещания. Може и така да се случва, но ми се струва, че задължително трябва да бъде изпълнено още едно условие, а именно - човек да бъде напълно искрен в това, което пише. Там съм доста добър...
  • Каква поезия, каква милувка ...
  • Благодаря, Ан Анабел!
    В приказките има чудеса, тайнство, красота и причината, сякаш не е само в изказа, а по-скоро се дължи на персонажа. И тук случаят е такъв.
  • > Радвам се, че ме посети, Елена!
    Всъщност, врати към "необятния, звезден небосвод" са очите на жена, отразили плеядата звезди в нощното небе. В тях потъвам, в тях се губя, къпя се в лъчи... Тези очи довеждат необятното съвсем близо. Мога да докосна Всемира...
    Благодаря за препратката към стихото! Почти еднакви изразни средства, начин на възприемане и е съвсем по темата.
    > Валка, твоето удоволствие е удоволствие и за мен. Даже моето може би е по-голямо.
    > Милушева, трогнат съм! Обожавам удивителния знак. А цели три наведнъж - това си е разкош!
    > Наборе, не знаех, че сме набори. Ха, добра среща, Вълчо! Стихото е призвано да погали дамите, но всяко мъжко отбелязване е приятна изненада и носи не по-малък заряд. Благодаря за добрите думи и оценката!
  • какъв блед портрет, наборе...
    прекрасен, изпълнен е с чувство!!!

    поздравления за красивия стих!
  • С огромно удоволствие чета твоите произведения! И както казва, Таня - изящна лирика!!!
  • "Денят, когато стихнал е на залезния праг,
    тогава и в тъмата, плеяда от звезди
    изгрява неизменно - като маячна диря
    пред най-красивите ми, шеметни мечти,
    и аз политам с тях, докосвайки Всемира...."

    !!!
    Много, много мое усещане!
    Устрем... полет... необятен звезден небосвод... разтваряне във Всемира...
    Чудесно си го нарисувал!!!
    БРАВО!!!

    Поздрав с нещо мое
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=284964
  • Доника, коментар, съдържащ в себе си само думичката "харесах" не е особено вълнуващ. Но същата тази думичка, поставена три пъти последователно е нещо съвсем различно. По-достоверно е и показателно. Благодаря за чудесната "троица"!
  • Не се срамувай от среброто, Мила!
    Харесвам те. Обичам те, Такава!
    Харесах, харесах, харесах!!!
  • Е, то и аз съм вече "ретро". Как няма да е такова и звученето! Допадна ми сравняването на стихото със стила на френските поети от 19 век. Мисля, че се сещам за един от тях - Ален Делон. Класик! Усмихна ме, Рада. Благодаря ти за тази усмивка! И за хубавия коментар, разбира се.
  • Първото осемстишие е най–издържано!Напомняш ми на едни френски поети от 19 век.Може би в ретрозвученето е чарът на този блед портрет!Поздрав!
  • > Въх, Таньооо, как го рече само! Зарад този коментар ти дължа, поне три. Добре... пет и стискаме ръцете. Благодаря, мила!
    > Жан, позатулиш се нейде, па като додеш и тутакси треснеш. Не връзвай кусур на Редактора - така де, позалитнало малко момичето. Кво толкова?! Човещинка...
    > Султана, думата "изящество" и чувството "възхита" поставени в коментар под мое стихо, са висша награда според личните ми критерии.
    > Светле, издаваш военни тайни и плашиш хората. Не съм чак такъв кръвожедник. Благодаря, мила!
    > Тони, разбирам от оръжия, та ще кажа, че коментарът ти бе като картечен откос. Добре стреляш, момиче!
    > Краси, аз също харесвам най-много първото осемстишие. Благодаря за оценката, приятелю!
    > Лиляна, твоят коментар също ме стопли. Доволен съм, че си взела нещичко оттук!
  • Първото осемстишие ми хареса най-много, има чар в него, препрочитах го с удоволствие!
    Стихът е като топла длан, която те повежда по пътя на безкористната и неподвластна на времето Любов!
  • Много точно стреляте, г-н Изпитателю!! Уцелвате право в сърцето и засядате по гърлото!!! Моите уважения!!!
  • Изящество си сътворил, Брезар! Възхитена съм!
  • Простено да ти е, чадо
    А тая под мен да внимава с влюбването, че гледам лошо :P
    Толкова си умалително-лирично-нежен... чак заразен.
    С две думи - харесах!
  • С такова фино чувство рисуваш жената в нейното съвършенство, че ще се влюбя в образа ù и тогава лирическият ти ще има проблем - съперница в мое лице!
    Сега сериозно, няма жена, която да не прости подобен опит за "блед портрет", а напевните рефрени в края на всяко осемстишие придават допълнително очарование на изваяния с магия образ на любимата и на стихото като цяло!
    Изящна лирика!
Propuestas
: ??:??