6 мая 2008 г., 16:51

Прости ми, отче...

1.1K 0 2
 

Прости ми, отче...

 

Прости ми, отче, съгреших,

а на греха си номера не зная,

бунтувам се, не спя - реших

пред себе си и Бог ще се покая.

 

Не искам милост, изповед желая,

сама останах - не споделям,

безверие зараждам, наум ридая,

добро от зло престанах да разделям.

 

На очите ми сълза си татуирах,

не от жал, от ярост породи се,

безкористно гласа си ампутирах.

Дъщерята на гнева роди се.

 

Проси ми, отче, съгреших,

отчаяние от вярата допуснах.

Кого не мразя? Къде сгреших?

Копнежа за живота си пропуснах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....