O-o-o, как страда моето сьрце, как боли я моята душа...
защото тя чувства се пак сама!
Не знам какво направих, не знам какво сгреших?
Явно в теб пак аз гняв разпалих,
но, моля те да ми простиш!
О, мила, защо така? Защо както преди ме боли сега?
Aз искам само тебе на света, само теб и любовта!
Извини ме за сьлзата, която току що отроних,
извини ме, че те нараних, но знай...,
че всяка вечер аз на Господа се молих,
молих се да ми простиш!
Знам, аз съм лош, аз съм нищо, една крьгла нула,
която обаче не иска разкош, не иска пари и слава,
а иска само Tеб! Дори и в джоба си да имам...
само един грош!
Искам те мила...искам да си щастлива.
Искам да не плачеш вече ти,
да не ме гледаш сьс тьга, а да вземеш моята ръка,
да се качиме нежно по дьжда
и заедно да се слеем с Вечността!
Не се сьрди на моята душа, не ме оставяй ти сега...
МОЛЯ ТЕ, вземи ме с теб сега, подари ми една сьлза,
за да видя болезнената красота!
Боли ме...Да, боли я моята душа, чувства се виновна тя,
за всяка ТВОЯ сълза!
О боже!
Къде си ти сега?
Защо така боли ме във нощта?
Да, аз сам избрах моята сьдба -
да сьм с тебе до края на света....
НО САМО АКО ПРОСТИШ МИ ТИ СЕГА!
© Ивайло Все права защищены