30 дек. 2011 г., 20:26

Прости, милейди, моята измяна! 

  Поэзия » Любовная
583 0 3

Подир  монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през  летливата тъга.
Ето  как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова  мъгла.

 

Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат,
през  рехавата кал на миналото търсят път.
А  ъгълът в сърцето ми за теб е още топъл.
Най-силно се обича само като е до смърт.

 

Под прозореца ти днес отново ще застана,
на рамото ми пак ще кацне пролетта.
‘’Прости, милейди, моята измяна’’ -
ще прошепна пак… и тихо ще умра.

© Божидар Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??