Прости, милейди, моята измяна!

Dec 30, 2011, 8:26 PM

Poetry » Love

613 0 3

Подир монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през летливата тъга.
Ето как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла.

Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат,
през рехавата кал на миналото търсят път.
А ъгълът в сърцето ми за теб е още топъл.
Най-силно се обича само като е до смърт.

Под прозореца ти днес отново ще застана,
на рамото ми пак ще кацне пролетта.
‘’Прости, милейди, моята измяна’’ -
ще прошепна пак… и тихо ще умра.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ehtazilubov (Емона М)

2012-01-24T19:33:59+02:00

Много красиво
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2012-01-02T23:34:41+02:00

Прекрасно!
Поздрав за истинския стих!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-12-31T10:25:58+02:00

"два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла"
Харесах!