Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък
изпразнихме от всяко съдържание.
Затворен днес е храмът, гладен – гостът,
трохите хляб дори не са останали.
Строшихме кръста на заслуженото разпване,
а вярата запалихме до пепел.
Сега сме сенки, восъчно размазани.
Душите ни висят наместо креп. ...