Apr 15, 2015, 8:50 PM

Прости, небе... 

  Poetry » Phylosophy
645 1 6
Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък
изпразнихме от всяко съдържание.
Затворен днес е храмът, гладен – гостът,
трохите хляб дори не са останали.
Строшихме кръста на заслуженото разпване,
а вярата запалихме до пепел.
Сега сме сенки, восъчно размазани.
Душите ни висят наместо креп. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Random works
: ??:??