Прости, небе...
Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък
изпразнихме от всяко съдържание.
Затворен днес е храмът, гладен – гостът,
трохите хляб дори не са останали.
Строшихме кръста на заслуженото разпване,
а вярата запалихме до пепел.
Сега сме сенки, восъчно размазани.
Душите ни висят наместо креп.
Прости, небе, защото те изпихме
и после те изплюхме на земята.
Кръвта си заменили сме за виното,
Спасителю, дай хляб, вземи сърцата!
© Ралица All rights reserved.
