21 дек. 2020 г., 10:11

Простѝ ни! и Простѝх!

581 3 7

Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи,
зад маската лъжи –
Добре съм аз, добре!
Дори да разбере,
добрият ближен твой,
си мисли тайно той,
дори и да не си,
ти кръста си носи.
Палячо, или шут,
един безумен луд  –
побъркан май, че бе
и в звездното небе,
извеза стих и стон,
с молитва и поклон:
Чуй,Отче и въздай!
Тъгата ни безкрай
и мъките ни виж!
Дано да ни простиш!
За всичко земно сляп
молитва – сол и хляб...
В един несръчен стих –  
Простѝ ни! и Простѝх!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, момичета! Аз не умея да прощавам. Може би, защото не забравям. Простиш веднъж, два пъти - будала. И ти се "качат на главата". Метла, пълен игнор и спокойствие. Това е. Но, всъщност, темата писанието е друга.
  • Аз само по стихото, към отчето.
    Иначе прошката приемам само като акт за общуване. От опит знам, че и да простя, болката и недоверието си остават. Дори с времето може и повече да натежи въпреки опитите за игнориране.
    Нямам предвид най-близките, там безусловно всичко може.
  • Аз пък не умея да се сърдя. Как да простя тогава? Прецакана съм май...
  • Браво!
  • Когато прости човек , светът над плещите му улеква.Харесах!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...