Простѝ ни! и Простѝх!
Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи,
зад маската лъжи –
Добре съм аз, добре!
Дори да разбере,
добрият ближен твой,
си мисли тайно той,
дори и да не си,
ти кръста си носи.
Палячо, или шут,
един безумен луд –
побъркан май, че бе
и в звездното небе,
извеза стих и стон,
с молитва и поклон:
Чуй,Отче и въздай!
Тъгата ни безкрай
и мъките ни виж!
Дано да ни простиш!
За всичко земно сляп
молитва – сол и хляб...
В един несръчен стих –
Простѝ ни! и Простѝх!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
