21.12.2020 г., 10:11

Простѝ ни! и Простѝх!

579 3 7

Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи,
зад маската лъжи –
Добре съм аз, добре!
Дори да разбере,
добрият ближен твой,
си мисли тайно той,
дори и да не си,
ти кръста си носи.
Палячо, или шут,
един безумен луд  –
побъркан май, че бе
и в звездното небе,
извеза стих и стон,
с молитва и поклон:
Чуй,Отче и въздай!
Тъгата ни безкрай
и мъките ни виж!
Дано да ни простиш!
За всичко земно сляп
молитва – сол и хляб...
В един несръчен стих –  
Простѝ ни! и Простѝх!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета! Аз не умея да прощавам. Може би, защото не забравям. Простиш веднъж, два пъти - будала. И ти се "качат на главата". Метла, пълен игнор и спокойствие. Това е. Но, всъщност, темата писанието е друга.
  • Аз само по стихото, към отчето.
    Иначе прошката приемам само като акт за общуване. От опит знам, че и да простя, болката и недоверието си остават. Дори с времето може и повече да натежи въпреки опитите за игнориране.
    Нямам предвид най-близките, там безусловно всичко може.
  • Аз пък не умея да се сърдя. Как да простя тогава? Прецакана съм май...
  • Браво!
  • Когато прости човек , светът над плещите му улеква.Харесах!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...