Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
16 февр. 2012 г., 15:55

Простичка песничка за любовта 

  Поэзия » Любовная
1007 0 17

                                                            на жена ми

Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни.

Не постигнах кой знае какво,
относително всичко е значи:
бях ти в зной – сенчица на дърво,
в късни есени – слънчево зайче.

И под облак от грижи, помни,
щом тъга твойто чело докосне,
всички леко препечени дни,
вместо дългите делници постни.

Всеки някому нещо дължи:
я усмивка, я думичка само,
но за радост торбата с лъжи
не премятах задълго през рамо.

Казват, всяка раздяла е смърт,
аз умирал съм хиляди пъти,
но сега вече дваж по-добър,
щом съм имал на длан любовта ти...

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??