Простичка песничка за любовта
на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни.
Не постигнах кой знае какво,
относително всичко е значи:
бях ти в зной – сенчица на дърво,
в късни есени – слънчево зайче.
И под облак от грижи, помни,
щом тъга твойто чело докосне,
всички леко препечени дни,
вместо дългите делници постни.
Всеки някому нещо дължи:
я усмивка, я думичка само,
но за радост торбата с лъжи
не премятах задълго през рамо.
Казват, всяка раздяла е смърт,
аз умирал съм хиляди пъти,
но сега вече дваж по-добър,
щом съм имал на длан любовта ти...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
