Отчаяно търсим в нощта светлината...
онази, която, отваря врати!
Не погубва, сърцата а праща мечти.
Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.
Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак.
Наивник, повярвал в доброто все пак.
Човек, малодушен и наивен глупак.
Пешкир за подмятане, гнусен парцал...
Но всъщност ти си наранен, неразбран
човека от ъгъла, покрит в самота.
Добър по сърце, разбиращ тъгата,
и в самотната нощ гониш, мечтата.