Отчаяно търсим в нощта светлината...

онази, която, отваря врати!

Не погубва, сърцата а праща мечти.

Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.

Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак.

Наивник, повярвал в доброто все пак.

Човек, малодушен и наивен глупак.

Пешкир за подмятане, гнусен парцал...

Но всъщност ти си наранен, неразбран

човека от ъгъла, покрит в самота.

Добър по сърце, разбиращ тъгата,

и в самотната нощ гониш, мечтата.