Aug 1, 2019, 9:15 PM

Простиш ли!

  Poetry » Other
490 0 1

Отчаяно търсим в нощта светлината...

онази, която, отваря врати!

Не погубва, сърцата а праща мечти.

Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.

 

Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак.

Наивник, повярвал в доброто все пак.

Човек, малодушен и наивен глупак.

Пешкир за подмятане, гнусен парцал...

 

Но всъщност ти си наранен, неразбран

човека от ъгъла, покрит в самота.

Добър по сърце, разбиращ тъгата,

и в самотната нощ гониш, мечтата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ,Марианка!Хубави почивни дни!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...