Отчаяно търсим в нощта светлината...
онази, която, отваря врати!
Не погубва, сърцата а праща мечти.
Но знаеш, доброто, умира и чезне от нас.
Защото те, Прошката, бъркат с наивен простак.
Наивник, повярвал в доброто все пак.
Човек, малодушен и наивен глупак.
Пешкир за подмятане, гнусен парцал...
Но всъщност ти си наранен, неразбран
човека от ъгъла, покрит в самота.
Добър по сърце, разбиращ тъгата,
и в самотната нощ гониш, мечтата.
© Ангел All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
