Просто Джулия
Дали се промених в последно време?
Висят въпросите ми – облак от пчели,
изглеждам непозната, примирена,
небето ми съчувства и сълзи.
Ловя си дъждове със жадни длани,
сама си правя и дъгата, и деня,
на слънцето не давам да ми свети,
рисувам си светулки за целта.
И всичко ми е страшно непознато,
стените ми са с пет врати...
едно изтрито, прашно петолиние,
мелодия в главата ми върти...
Самотна чаша ледено дайкири,
смутено се разплака от тъга
Луната, с пръстите си бледи
светулките ми до една прибра.
Денят дойде. Пастелен ден.
Въпроси в неизречените думи.
Пробуждане и хлад. Вали.
И разстояние светулка помежду ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
