Просто Джулия

23 июн. 2009 г., 17:15

Поэзия

526 0 2

Дали се промених в последно време?

Висят въпросите ми – облак от пчели,

изглеждам непозната, примирена,

небето ми съчувства и сълзи.

Ловя си дъждове със жадни длани,

сама си правя и дъгата, и деня,

на слънцето не давам да ми свети,

рисувам си светулки за целта.

И всичко ми е страшно непознато,

стените ми са с пет врати...

едно изтрито, прашно петолиние,

мелодия в главата ми върти...

Самотна чаша ледено дайкири,

смутено се разплака от тъга

Луната, с пръстите си бледи

светулките ми до една прибра.

Денят дойде. Пастелен ден.

Въпроси в неизречените думи.

Пробуждане и хлад. Вали.

И разстояние светулка помежду ни.