20 авг. 2007 г., 14:16

просто думи 4

600 0 4

Лежа. Отпусната и гола.

Леко студът прониква в мен.

И ми става студено,

                                        студено,

                                                   студено...

Бързо, моля те, подай ми одеяло,

или по-добре -  завий ме

                                         с твоето тяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бина Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да ти имам одеалата!Прекрасен стих!!!
  • Ние четем и проза. Омагъосай дните ни просто с думи, може и нощите...
  • много ви благодаля на всички- откривам един друг свят свят чрез вас- учудвам се че го има- свят на добонамереност- всичките тези стихове съм писала преди 8 години- сега в живота ми поезията бе изместена от прозата
  • Прекрасно, Бина,красив стих.Радвам ти се от сърце.С обич.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....