Aug 20, 2007, 2:16 PM

просто думи 4

  Poetry
598 0 4

Лежа. Отпусната и гола.

Леко студът прониква в мен.

И ми става студено,

                                        студено,

                                                   студено...

Бързо, моля те, подай ми одеяло,

или по-добре -  завий ме

                                         с твоето тяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да ти имам одеалата!Прекрасен стих!!!
  • Ние четем и проза. Омагъосай дните ни просто с думи, може и нощите...
  • много ви благодаля на всички- откривам един друг свят свят чрез вас- учудвам се че го има- свят на добонамереност- всичките тези стихове съм писала преди 8 години- сега в живота ми поезията бе изместена от прозата
  • Прекрасно, Бина,красив стих.Радвам ти се от сърце.С обич.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...