Просто едно бодливо стихотворение

12 июл. 2014 г., 23:17

Поэзия » Другая

711 0 3

Приятелство, доверие и стомна

унищожиш ли... НЕ, НЕ СЕ ЛЕПЯТ!

(Повтарям си го, за да го запомня!)

За кой ли път, Боже? За кой ли път...

Сега аз съм най-черната от всички.

И ей-тъй, по неволя помъдряла.

Приятелство, написано в кавички

ми се присмива, че съм оцеляла

след няколкото копия в сърцето,

и болка, колкото световъртеж.

Присвих се на кълбо и ги посрещнах.

Превърнах се досущ на таралеж -

стърчат от мене копията... Не само

за да напомнят как наивна бях.

Предпазват ме. Като другарско рамо.

(такова, дето винаги мечтах).

"Живей, сърце! И щедро се раздавай!

Отмервай дръзко своя календар!..."

Но... късайки листата не забравяй,

за таралежа, онзи стар другар...

За него - доверчивото глупаче,

наивно, дорде свят му се завие...

Научило се вече да не плаче,

щом копието в него се забие.

Така оставам - свита на клъбце.

Превърнах се от цвете в таралеж.

Но ти живей, живей, живей, сърце!

Сълзи ли? Не.. .Това са капки скреж!...

Събирам ги, стена да построя.

(За чупене си нямам вече стомни).

До мен допускам днес само студа.

И таралежите себеподобни.

Павлина Соколова

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-07-13T10:03:41+03:00

Да живеят таралежите!Добре дошла, в нашия клуб,миличка!
valia1771 (Ивон)

2014-07-13T07:44:19+03:00

Бодливо, но истинско! Хареса ми!
voda (Елица Ангелова)

2014-07-13T05:17:54+03:00

Много ми хареса този таралеж...