Просто едно бодливо стихотворение
Приятелство, доверие и стомна
унищожиш ли... НЕ, НЕ СЕ ЛЕПЯТ!
(Повтарям си го, за да го запомня!)
За кой ли път, Боже? За кой ли път...
Сега аз съм най-черната от всички.
И ей-тъй, по неволя помъдряла.
Приятелство, написано в кавички
ми се присмива, че съм оцеляла
след няколкото копия в сърцето,
и болка, колкото световъртеж.
Присвих се на кълбо и ги посрещнах.
Превърнах се досущ на таралеж -
стърчат от мене копията... Не само
за да напомнят как наивна бях.
Предпазват ме. Като другарско рамо.
(такова, дето винаги мечтах).
"Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!..."
Но... късайки листата не забравяй,
за таралежа, онзи стар другар...
За него - доверчивото глупаче,
наивно, дорде свят му се завие...
Научило се вече да не плаче,
щом копието в него се забие.
Така оставам - свита на клъбце.
Превърнах се от цвете в таралеж.
Но ти живей, живей, живей, сърце!
Сълзи ли? Не.. .Това са капки скреж!...
Събирам ги, стена да построя.
(За чупене си нямам вече стомни).
До мен допускам днес само студа.
И таралежите себеподобни.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
