30 окт. 2006 г., 13:49

Просто жена 

  Поэзия
1005 0 11
Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? -
душата ми в рани,
на парченца кристални
своя стих разпилях...

Всяко мое дихание
е за обич молитва.
С всеки тласък сърцето
твоето име зове.
Оглушал от стенания,
светът ще притихне,
щом с пети изранени
ти пред прага ми спреш.

Аз съм просто жена,
в крехка тайна обвита,
мойта сила е нежност,
за сърцето съм власт.
Намери само пътя,
аз ще бъда вратата,
във огнището пламъка
и за трапезата хляб...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??