Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Oct 30, 2006, 1:49 PM

Просто жена

  Poetry
1.1K 0 11
Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? -
душата ми в рани,
на парченца кристални
своя стих разпилях...

Всяко мое дихание
е за обич молитва.
С всеки тласък сърцето
твоето име зове.
Оглушал от стенания,
светът ще притихне,
щом с пети изранени
ти пред прага ми спреш.

Аз съм просто жена,
в крехка тайна обвита,
мойта сила е нежност,
за сърцето съм власт.
Намери само пътя,
аз ще бъда вратата,
във огнището пламъка
и за трапезата хляб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0