Просто жена
Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? -
душата ми в рани,
на парченца кристални
своя стих разпилях...
Всяко мое дихание
е за обич молитва.
С всеки тласък сърцето
твоето име зове.
Оглушал от стенания,
светът ще притихне,
щом с пети изранени
ти пред прага ми спреш.
Аз съм просто жена,
в крехка тайна обвита,
мойта сила е нежност,
за сърцето съм власт.
Намери само пътя,
аз ще бъда вратата,
във огнището пламъка
и за трапезата хляб...
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? -
душата ми в рани,
на парченца кристални
своя стих разпилях...
Всяко мое дихание
е за обич молитва.
С всеки тласък сърцето
твоето име зове.
Оглушал от стенания,
светът ще притихне,
щом с пети изранени
ти пред прага ми спреш.
Аз съм просто жена,
в крехка тайна обвита,
мойта сила е нежност,
за сърцето съм власт.
Намери само пътя,
аз ще бъда вратата,
във огнището пламъка
и за трапезата хляб...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
