30.10.2006 г., 13:49 ч.

Просто жена 

  Поезия
1003 0 11
Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? -
душата ми в рани,
на парченца кристални
своя стих разпилях...

Всяко мое дихание
е за обич молитва.
С всеки тласък сърцето
твоето име зове.
Оглушал от стенания,
светът ще притихне,
щом с пети изранени
ти пред прага ми спреш.

Аз съм просто жена,
в крехка тайна обвита,
мойта сила е нежност,
за сърцето съм власт.
Намери само пътя,
аз ще бъда вратата,
във огнището пламъка
и за трапезата хляб...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??