2 янв. 2007 г., 16:38

Просто жена

1.6K 0 19
                    
  
                          посвещава се на всички жени по света


Аз съм жената, която не може
своята песен да върже с въже.
Аз съм жената, която тревожи
нощем сърцата на всички мъже.
Аз съм безумният трепет в душата,
глътката въздух през дългия ден,
лъч на надежда, пробил тъмнината
и топлинката след залез студен.
Аз съм водата. И хлябът. И всичко.
Стръкче зелено в бетонна стена.
Мога през тръните боса да тичам.
Мога да бъда просто жена.
Аз съм родена от слънце и огън,
нося във себе си ласка и зов.
Аз съм надежда, копнеж и тревога...
Аз съм ЖЕНАТА! Аз съм ЛЮБОВ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най - после открих, че това си ти.
    Авторката на това прекрасно, любимо мое стихотворение.
    Благодаря ти от сърце и душа.
    С най - добри чувства.
    Симеон
  • Днес открих твоя талант и това ме радва...много!
  • Поздрави на всички, но сега пиша специално на Аз роботът ЕВГЕНИ. Изглежда не си обърнал внимание на посвещението. Това е стихотворение за жената изобщо, за женското начало и за съдбата и смисъла да бъдеш жена. Но това един мъж едва ли може да го разбере...
  • Много е хубаво, много!
    Браво!
  • Прекрасен стих Нели! Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...