Nelsan (Нели Вангелова) Nelsan (Нели Вангелова)
9 259
2 ene 2007, 16:38

Просто жена

  Poesía
1.6K 0 19
                    
  
                          посвещава се на всички жени по света


Аз съм жената, която не може
своята песен да върже с въже.
Аз съм жената, която тревожи
нощем сърцата на всички мъже.
Аз съм безумният трепет в душата,
глътката въздух през дългия ден,
лъч на надежда, пробил тъмнината
и топлинката след залез студен.
Аз съм водата. И хлябът. И всичко.
Стръкче зелено в бетонна стена.
Мога през тръните боса да тичам.
Мога да бъда просто жена.
Аз съм родена от слънце и огън,
нося във себе си ласка и зов.
Аз съм надежда, копнеж и тревога...
Аз съм ЖЕНАТА! Аз съм ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Най - после открих, че това си ти.
    Авторката на това прекрасно, любимо мое стихотворение.
    Благодаря ти от сърце и душа.
    С най - добри чувства.
    Симеон
  • pen4eto999 (Пенка Маринова)
    pen4eto999 (Пенка Маринова)
    Днес открих твоя талант и това ме радва...много!
  • Nelsan (Нели Вангелова)
    Nelsan (Нели Вангелова)
    Поздрави на всички, но сега пиша специално на Аз роботът ЕВГЕНИ. Изглежда не си обърнал внимание на посвещението. Това е стихотворение за жената изобщо, за женското начало и за съдбата и смисъла да бъдеш жена. Но това един мъж едва ли може да го разбере...
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Много е хубаво, много!
    Браво!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Прекрасен стих Нели! Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0