посвещава се на всички жени по света
Аз съм жената, която не може
своята песен да върже с въже.
Аз съм жената, която тревожи
нощем сърцата на всички мъже.
Аз съм безумният трепет в душата,
глътката въздух през дългия ден,
лъч на надежда, пробил тъмнината
и топлинката след залез студен.
Аз съм водата. И хлябът. И всичко.
Стръкче зелено в бетонна стена.
Мога през тръните боса да тичам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse