2.01.2007 г., 16:38

Просто жена

1.6K 0 19
                    
  
                          посвещава се на всички жени по света


Аз съм жената, която не може
своята песен да върже с въже.
Аз съм жената, която тревожи
нощем сърцата на всички мъже.
Аз съм безумният трепет в душата,
глътката въздух през дългия ден,
лъч на надежда, пробил тъмнината
и топлинката след залез студен.
Аз съм водата. И хлябът. И всичко.
Стръкче зелено в бетонна стена.
Мога през тръните боса да тичам.
Мога да бъда просто жена.
Аз съм родена от слънце и огън,
нося във себе си ласка и зов.
Аз съм надежда, копнеж и тревога...
Аз съм ЖЕНАТА! Аз съм ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най - после открих, че това си ти.
    Авторката на това прекрасно, любимо мое стихотворение.
    Благодаря ти от сърце и душа.
    С най - добри чувства.
    Симеон
  • Днес открих твоя талант и това ме радва...много!
  • Поздрави на всички, но сега пиша специално на Аз роботът ЕВГЕНИ. Изглежда не си обърнал внимание на посвещението. Това е стихотворение за жената изобщо, за женското начало и за съдбата и смисъла да бъдеш жена. Но това един мъж едва ли може да го разбере...
  • Много е хубаво, много!
    Браво!
  • Прекрасен стих Нели! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...