Понякога, когато съм сама,
си мисля за живота мой
и разбирам, че всъщност го прекарвам в самота,
заобиколена от хората безброй.
Всеки фалшиво ми се усмихва
и се има за мой приятел.
А после да се смее лицемерно прихва
и се превръща в поредния предател.
Иска ми се със Слънцето да заляза
и да се скрия просто в кутия, пълна с тишина.
След което с нови сили да изляза -
готова за поредната доза злина. ...