Понякога, когато съм сама,
си мисля за живота мой
и разбирам, че всъщност го прекарвам в самота,
заобиколена от хората безброй.

Всеки фалшиво ми се усмихва
и се има за мой приятел.
А после да се смее лицемерно прихва
и се превръща в поредния предател.

Иска ми се със Слънцето да заляза
и да се скрия просто в кутия, пълна с тишина.
След което с нови сили да изляза -
готова за поредната доза злина.

Не се учудвай, приятелю, на това, което пиша,
а ми отговори с ръка на сърце:
нима и ти не си попадал в същата ниша,
дето няма и един приятел, да ти подаде ръце!