20 дек. 2023 г., 11:33

Просто любов

514 0 0

Със теб изкарахме години, спомени,

а днес ми казаха че си отиваш,

Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,

а любовта не спира да струи,

Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина

отлита твоята душа и толкоз, искам да я спра.

Не зная как да продължа, където и да се обърна все си ти, моя малка точица любов.

Ще те прегръщам всеки миг и с теб ще продължа да бъда денем и в съня на вечността, защото те обичам. Тленното изчезва, остава любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...