Dec 20, 2023, 11:33 AM

Просто любов

  Poetry
513 0 0

Със теб изкарахме години, спомени,

а днес ми казаха че си отиваш,

Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,

а любовта не спира да струи,

Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина

отлита твоята душа и толкоз, искам да я спра.

Не зная как да продължа, където и да се обърна все си ти, моя малка точица любов.

Ще те прегръщам всеки миг и с теб ще продължа да бъда денем и в съня на вечността, защото те обичам. Тленното изчезва, остава любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...