20 dic 2023, 11:33

Просто любов

  Poesía
517 0 0

Със теб изкарахме години, спомени,

а днес ми казаха че си отиваш,

Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,

а любовта не спира да струи,

Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина

отлита твоята душа и толкоз, искам да я спра.

Не зная как да продължа, където и да се обърна все си ти, моя малка точица любов.

Ще те прегръщам всеки миг и с теб ще продължа да бъда денем и в съня на вечността, защото те обичам. Тленното изчезва, остава любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...