14 нояб. 2009 г., 22:17

Просто натисни спусъка

725 0 0

                                                  Просто натисни спусъка

 

 

Поемам дъх, но нещо ме задушава.

Сърцето ми като камък се вледенява.

И сякаш окови има на ръцете ми.

И сякаш лед е сковал сърцето ми.

 

Пулсът ми се ускори, а сърцето ми силно заби.

Взе той пистолета и преброи до три.

Очите затвори и молитва за себе си кажи.

Погледнах го и вече зная - играта с фатален изход ще е накрая.

 

И продължавах ужасена таз игра.

И исках аз да победя.

И  сякаш лед е сковал сърцето ми.

И сякаш окови има на ръцете ми.

 

Финалът наближава.

А играта загрубява.

Идва твоят ред и всичко си е чист късмет.

Ще успееш ли, не зная.

Но ако победителят си ти, спусъка бързо натисни...

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...