14 нояб. 2009 г., 22:17

Просто натисни спусъка

729 0 0

                                                  Просто натисни спусъка

 

 

Поемам дъх, но нещо ме задушава.

Сърцето ми като камък се вледенява.

И сякаш окови има на ръцете ми.

И сякаш лед е сковал сърцето ми.

 

Пулсът ми се ускори, а сърцето ми силно заби.

Взе той пистолета и преброи до три.

Очите затвори и молитва за себе си кажи.

Погледнах го и вече зная - играта с фатален изход ще е накрая.

 

И продължавах ужасена таз игра.

И исках аз да победя.

И  сякаш лед е сковал сърцето ми.

И сякаш окови има на ръцете ми.

 

Финалът наближава.

А играта загрубява.

Идва твоят ред и всичко си е чист късмет.

Ще успееш ли, не зная.

Но ако победителят си ти, спусъка бързо натисни...

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...