Просто натисни спусъка
Просто натисни спусъка
Поемам дъх, но нещо ме задушава.
Сърцето ми като камък се вледенява.
И сякаш окови има на ръцете ми.
И сякаш лед е сковал сърцето ми.
Пулсът ми се ускори, а сърцето ми силно заби.
Взе той пистолета и преброи до три.
Очите затвори и молитва за себе си кажи.
Погледнах го и вече зная - играта с фатален изход ще е накрая.
И продължавах ужасена таз игра.
И исках аз да победя.
И сякаш лед е сковал сърцето ми.
И сякаш окови има на ръцете ми.
Финалът наближава.
А играта загрубява.
Идва твоят ред и всичко си е чист късмет.
Ще успееш ли, не зная.
Но ако победителят си ти, спусъка бързо натисни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костадинова Всички права запазени
