Просто натисни спусъка
Поемам дъх, но нещо ме задушава.
Сърцето ми като камък се вледенява.
И сякаш окови има на ръцете ми.
И сякаш лед е сковал сърцето ми.
Пулсът ми се ускори, а сърцето ми силно заби.
Взе той пистолета и преброи до три.
Очите затвори и молитва за себе си кажи.
Погледнах го и вече зная - играта с фатален изход ще е накрая.
И продължавах ужасена таз игра.
И исках аз да победя.
И сякаш лед е сковал сърцето ми.
И сякаш окови има на ръцете ми.
Финалът наближава.
А играта загрубява.
Идва твоят ред и всичко си е чист късмет.
Ще успееш ли, не зная.
Но ако победителят си ти, спусъка бързо натисни...
© Мария Костадинова Всички права запазени