Просто някой си
547
0
1
Ръката му
се спусна по лицето ми
като лунен лъч по покрива на изморена къща.
Докосна устните,
нежните му пръсти
преодоляха всички разстояния в очите ми
и достигнаха отвъд погледа...
... към безкрая.
Изтръпналите ми сетива
бяха безпощадно насищани
с мъжка всеотдайност.
Душата ми се разголи.
След няколко часа нощта приключи,
а с нея приключи и той.
Остана ми единствено спомен,
обесен на симетричните трапчинки
на среднощната ми усмивка,
родила в мен потребност
да го няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Димитрова Все права защищены
