Просто някой си

12.10.2008 г., 16:44 ч.

Поезия » Любовна

393 0 1

Ръката му
се спусна по лицето ми
като лунен лъч по покрива на изморена къща.
Докосна устните,
нежните му пръсти
преодоляха всички разстояния в очите ми
и достигнаха отвъд погледа...

... към безкрая.

Изтръпналите ми сетива
бяха безпощадно насищани
с мъжка всеотдайност.
Душата ми се разголи.

След няколко часа нощта приключи,
а с нея приключи и той.
Остана ми единствено спомен,
обесен на симетричните трапчинки
на среднощната ми усмивка,
родила в мен потребност
да го няма...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

blackberry (Александра Михалева)

2008-10-17T01:55:54+03:00

"като лунен лъч по покрива на изморена къща", "спомен, обесен на симетричните трапчинки на среднощната ми усмивка"... Много ми хареса...