Просто остарявам
Тъжно ми е някак си и сиво.
Нещо сякаш се пречупва в мен.
А би трябвало да съм щастлива,
днес нали е моят ден рожден!
Няма трепетно очакване на празник,
и подарък-изненада няма.
Пълен е домът ми, а в душата - празно.
Знам, че първа ще ми звънне мама.
Огледалото не ми харесва -
някак непознат е образът отсреща,
но ръката ми косите му разресва
и дискретен грим полага вещо.
Още мъничко и... съм готова.
Капка-две парфюм добавям.
Хвърлям поглед в огледалото отново.
Е, какво пък?
Просто остарявам.
(днес не е рождения ми ден) :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
