23 окт. 2006 г., 17:11

Просто рими...

1.4K 0 4
Просто рими...

Говори на ръката-ушите не слушат.
Запомни го в главата си-дойде ми до гуша!
Погледни ме в очите, на тебе говоря
и не ми опонирай, аз ти казвам, не споря!
Искаш нещо да кажеш-недей, съжали ме,
от безкрайните приказки главата боли ме?!
Малко зла ти се струвам?! Съжалявам! Прости ми!
Ти не си го заслужил?! Това просто са рими...

Остани до стената, само тя ще те сгуши!
Запали си цигара! Да, добре е да пушиш...
В твойте малки дробове за кислород място няма.
Ти не се и нуждаеш, знам че дишаш измама!
Затвори си очите-и във тях нищо няма...
Но внимавай със сините, те убиват по двама!
Искаш с мене да бъдеш, но в мойто "утре" те няма...
За един те обичам и те мразя за двама!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Ив! Уникално е
  • Уаууу!
    Поздрав!
  • Пътят от любовта до омразата, понякога е много кратък. Послушай сърцето
  • Опитваш се да излъжеш себе си.Сърце, което наистина обича-прощава,мило момиче.Но не винаги си струва.Тогава е по-добре да изстрадаш тази болка и да продължиш напред.Помисли върху това, че любовта е съвършена, когато не само сърцето, но и разумът казва, че си струва.Оня, който "диша измама" и в очите му "нищо няма" заслужава ли любовта ти? А стихът ти е хубав. Ще бъде прекрасен, когато пишеш за споделена и щастлива любов и не си толкова ядосана. С най-добри чувства и поздравления за стиха.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....