Oct 23, 2006, 5:11 PM

Просто рими...

  Poetry
1.4K 0 4
Просто рими...

Говори на ръката-ушите не слушат.
Запомни го в главата си-дойде ми до гуша!
Погледни ме в очите, на тебе говоря
и не ми опонирай, аз ти казвам, не споря!
Искаш нещо да кажеш-недей, съжали ме,
от безкрайните приказки главата боли ме?!
Малко зла ти се струвам?! Съжалявам! Прости ми!
Ти не си го заслужил?! Това просто са рими...

Остани до стената, само тя ще те сгуши!
Запали си цигара! Да, добре е да пушиш...
В твойте малки дробове за кислород място няма.
Ти не се и нуждаеш, знам че дишаш измама!
Затвори си очите-и във тях нищо няма...
Но внимавай със сините, те убиват по двама!
Искаш с мене да бъдеш, но в мойто "утре" те няма...
За един те обичам и те мразя за двама!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Ив! Уникално е
  • Уаууу!
    Поздрав!
  • Пътят от любовта до омразата, понякога е много кратък. Послушай сърцето
  • Опитваш се да излъжеш себе си.Сърце, което наистина обича-прощава,мило момиче.Но не винаги си струва.Тогава е по-добре да изстрадаш тази болка и да продължиш напред.Помисли върху това, че любовта е съвършена, когато не само сърцето, но и разумът казва, че си струва.Оня, който "диша измама" и в очите му "нищо няма" заслужава ли любовта ти? А стихът ти е хубав. Ще бъде прекрасен, когато пишеш за споделена и щастлива любов и не си толкова ядосана. С най-добри чувства и поздравления за стиха.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...